Довереница (Дочка Василева)
488 17653
29.03.2008 г., 20:39 ч.

На 30-ти в 03 часа... 

  Поезия
850 0 28
 

 

Къде изчезнаха минутите

между сега и преди после?

Стрелките със нахална сигурност

напред политат безкомпромисно.

 

Изгубих част от себе си във час,

от който нищо няма да си спомням.

Не се е случил. Просто мъртво раждане.

Като изтрити ноти на мелодия -

 

без глас изпята, без аранжимент,

без публика, която ръкопляска.

В неподходящо-подходящия момент

преди да влезе - вече е излязла.

 

Във разстоянието между миг и миг

Шехерезада с час е остаряла.

Скъсила времето със цяла приказка

и някак неусетно побеляла...

© Дочка Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ето това е Поезия!!!
    Пак съм тук...
  • Страхотно е, Доче!
  • Поздрави!Много красиво изречено!
  • За кой ли път се прекланям пред теб и перото ти...!!!!!!!!!
  • Чудесна идея и чудесно изпълнение!
  • Поздрави за хубавия стих!
  • "Скъсила времето със цяла приказка
    и някак неусетно побеляла..."

    По изящен начин си го казала!
    Поздрави от мен!
  • Крадат изедниците!
    И на времето ни посягат!

    Доче, поздравявам те за идеята и за
    изпълнението! Виртуоз си!*
  • Поздравления за оригиналния и мъдър стих!
  • Благодаря,че ме разбрахте
  • Отлично!
  • Много мъдро!Аплодисменти и от мен!
  • Интересна гледна точка за времето.И за нас самите ,които неизбежно се променяме ,остаряваме ,но в сърца си оставаме същите.Няма две мнения.
    Хареса ми ,Доче!!
  • "...Скъсила времето със цяла приказка

    и някак неусетно побеляла..."
    мъдро!поздрав!
  • Поезия...
    Обичам да те чета!
  • Мъдро!
  • Нощес на работа добре ми дойде този изгубен час.

    Иначе сериозно - стихът ти е чудесен!!!
    Поздравления!!!
  • Наистина къде изчезна този час?!Поет-мислител си, Доче!
  • всички ще побелеем,няма спасение!
    а стиха ти е чудесен,няма къде да избягаме от Времето!!!
    прегръдки сутрешни от вълчо!!!
  • Не знам какво да кажа! И докато го казвах неусетно побелях...........
  • Като изтрити ноти на мелодия
    ___________________________________
    Думите във времето могат да бъдат премълчани...защото болят неистово.Но мелодията? НЕ! Тя е друга проекция.Музиката звучи дълбоко в душата. Няма време в което може да бъде заглушена.Освен времето в което ние не решим.А това показва дали утре е днес, а днес вече е било вчера.
    Адмирации за стиха Довереница!
  • Поздравления за мъдростта и оргиналността...
  • Ала поезията ти не е остаряла дори със секунда!
    Твориш! И аз обичам да те чета!
    Поздравления!
  • "В неподходящо-подходящия момент
    преди да влезе - вече е излязла."
    !!!!!!!!!!

    "Къде изчезнаха минутите
    между сега и преди после?"

    Във временното безвремие на реалната нереалност...
    Поезията ти е не просто поезия, Доче! Тя е благослов! Дълбок поклон пред таланта ти!
  • Много, много оригинално !!!
    Замислих се - къде ли наистина е времето между сега и преди после ...
    Страхотно попадение !
    Благодаря ти !!!
  • Прочетох те първа, но не знаех какво да напиша!
    Сега се върнах и пак не знам!
    Страхотна си!
  • Ех...Доче...не се е случило...мъртво раждане...
    А къде отива времето...когато вече ни няма...
    отмерва се с часовник без стрелки...мъртво време...
    Ах как ме замисли само...Великолепна творба!!!
    с обич те прегръщам, мила Доче.
  • Дълбоки са стиховете ти Доче, като проникваща музика са!
    Прегръщам те!
Предложения
: ??:??