Не съм известна, дори не съм богата...
Дойдох в това школо, за всички непозната.
Свикнах да съм в ъгъла, подритвана от всички,
Различна бях от тях, чувах все шегички.
Първата година и с нея не говорих,
Но втората пък вече, със страха си се преборих.
Станахме си двечки, дружки за завида
От нея нивга аз не чух, никаква обида.
Времето в забава бързичко минава,
В сърцето и ума ми спомена остава.
За една приятелка прекрасна и неповторима,
За която винаги приятно е да драснеш рима.