Твойте коси от сатен
блестяха нежно в нощта,
твойте устни прекрасни
шептяха омайни слова.
Бях опиянен от желание,
заслепен от безгранична красота -
чиста и невинна
като утринна роса.
Но когато посегнах към теб -
изчезна в тихия мрак,
и не остави и спомен
за нашата мимолетна любов.
© Иван Всички права запазени
гаден е
ама... нужен