На асфалта

10.02.2010 г., 23:28 ч.

Поезия

797 0 0

И ето ни пак на асфалта,
кънтящ от гуми,
натежал от съдби.
И черен е пушекът,
който в небето виси
като флаг.
А небето – типично по детски -
e светло,
на сини ресни.
Подчертавайки
отровния, кълбест,
фабрично направен мрак. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

На асфалта

Искате да прочетете повече?

Предложения