(посветено на баща ми, който почина на 30.05.2006)
Стихотворения написах много,
съжалявам - ни едно не бе за теб.
Болките лекувах ги със слово,
често болеше ме от теб.
Каквото и да кажа - превръща се във бреме
и чудя се защо ли пиша и сега,
дали защото отиде си без време,
или сълзите ми попива ги листа?
И ето ме - болезнено ранена,
а знам, че ти не си виновен и сега
не би искал да ме видиш разярена ...