Била съм на година, когато тръгнал си си ти.
Години не ме потърси, за мен забрави ти.
Израснах, без да познавам твоя лик, не получих
и едно писмо да почувствам, че съществуваш
и за миг.
Друг ме отгледа, друг имам за истински баща,
на друг казвам "Татко!" сега. Но през всичките
години за мен не те ли заболя? Аз бях ти дъщеря!
И колко нощи плаках, с колко надежда да те видя
очаквах... И появи се ти след осем дълги години!
Точно два пъти ме потърси и сякаш с това дълга
ти приключи. Може друг да обичам като истински баща, ...