На бистрата река приличам...
На бистрата река приличам, плахо лъкатуша,
и търся своето море, с целувка тихо да се влея!
Ръцете ми - вълни, треперят! В устните е суша!
Къде ли си, Море? От влюбеност по теб немея!
Бездумни са очите ми - пенливо-тъжни. Ето,
отронва се с въздишка малка капчица - любов...
а тя разлива се и бърза плахо... към сърцето -
до теб да стигне, да разкаже моя плачещ зов...
Къде ли си, Море? Зова те с жадни устни...
Превръщам се във пясъчна... пресъхнала река...
До болка те жадувам! В мен така е пусто... ...