В хилядите думи,
в хилядите мои грешки,
намират се хиляди постъпки,
постъпки и не до там човешки.
Миналото ми изпълнено е с много кръв и жар,
сълзи и плач по мен се лееха,
завързвах познанства, а след това пожар,
а те ме гледаха и отгоре ми се смееха.
Ти стана свидетел на моите сълзи - човешки,
без срам, без укор, без капка сарказъм,
помисли си, че се правя на "тежка",
за момент се усъмни в тази инвазия.
Но аз мъчех се над пошлите си чувства,
дълго време сляпа бях,
но днес докосвам с устни, твоите устни,
и с тях искам да умра.
Твоето име, в сърцето ми гравирано,
боли ме всеки път,
ръцете ти, по кожата ми татуирани,
оставят дъха на твойта кръв и плът.
И как смяташ ти, че след всичките ми чувства,
ще те обрека на гроб студен,
ще докосвам не твоите, а някои чужди,
ще гледам теб обезчестен?!
И как смяташ ти, че моето сърце
без ключ за друг ще се отвори,
като този ключ е в теб,
за един-единствен се отваря, на никой друг не ще говори.
Как мислиш ти, че думите ми може
да не излизат от моето сърце,
взри се, слънце, взри се,
тук в мен е твоето лице.
© Нора Флорова Всички права запазени