НА ЦЕФУЛЕС - ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН
На Стефан Кръстев
с най-добри пожелания и от все сърце
През времето на бури и потоп,
на пагубни дихания
и жупел,
през време на безверие
и смут,
на безлюбовие и жал -
в карминени воали преминаваш
по-лек от сетивата си.
Повдигаш се на пръсти в мисълта си,
от кладенеца
непресъхващ пиеш,
а шепите ти стомни са за жадния.
На длан издигнал думите във себе си,
пред кулата изправил сетива -
стоиш
понесъл силата човешка,
надмогнал плахо космоса в очите,
преодолял
необозримото на разума,
побрал
под клепките мощта
на Словото изливащо се в цялост.
Стоиш, отправил поглед към Зенита,
а в точката
на крайна неподвижност
оставаш непрестанното движение -
опората
на всички времена,
в които си проникнал като зрение.
По скалните селения си кръст,
изваян от природните стихии,
пътека светла
в пещерния дух,
и форма с цветове неразгадани -
дъга си
над безкрайните дъги
и арка си над арките към вечното.
Над сянката ти бяла светлина
е очертала
ореола на безкрая -
медиативната обвивка на бита...
Над себе си достъпен в недостъпното,
издигнал
философската си същност
над пръстите
в световното изкуство
надмогнало се в себе си, стоиш.
Над висшата материя , над разума
над всичко зримо
и незримо
високо над съня,
над своето безсъние отключено,
над себе си стоиш.
Пробуждаш същността си непонятна
превръщайки се
в тънка Ос
между Небето и Земята -
оста на промисъла Божи и Любовта
човешка.
Разкъсваш бавно твърдата черупка
на началата в себе си
и бдиш
над звуците изплакани,
понесъл на плещите си болката
и кръста,
докато сянката ти служи за компас.
И чут остава медения глас в гората
онемяла от възхита
в разтворени дихания,
отвъд короните дървесни
при залез слънце,
в отблясъци
от лунни светлини
и в изгреви разливащи позлата.
Апокалипсисът е крясъкът във нас,
а еднорога
преминаващ през сърцето
е знак в очите ти и води...
Високо, високо над всичко земно
остани,
над себе си
като призвание и сила.
Мощта е в словото, което те разкрива.
Клепачите повдигат планини
с едно премигване и раждат хоризонти.
В един от тях Душата ти трепти.
До звук си истински
и по човешки
над себе си създавай и твори!
Бразди оставяш...
Бразди след себе си оставаш,
по тридесет и шест пътеки преминаваш
и тридесет и седмата разтваряш
без нищо да тежи ...
В сърцето, като Обич остани!
© Йоанна Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
не намирам думи ::
-
Благодаря ви, благодаря ви, благодаря ви, много скъпа година беше за мен и ви благодаря, а ти Йоанна, при първият прочит на стихотворението, ме просълзи.
За който не знае вече съм на 36,
както Данте би казал:
"На своят жизнен път на четвъртина..." -
Бъди Стеф!И пиши!Докосваш ни...ЧРД и от мен!
-
Честит рожден ден и от мен Стефчо!
От цялото си сърце ти пожелавам да си жив и здрав и да се сбъдват мечтите ти! -
Щастлива съм, че пак аз публикувам такива хубави думи!
Честит рожден ден, страннико, и от мен!
Мисля, че Йоанна е казала всичко необходимо. Но все пак - остани до край такъв, какъвто си. Една душа прозира най-добре през делата и творчеството на носителят й. А твоята, всички виждаме, е безгранична, ефирна, свободомислеща и пленителна.
Бъди щастлив и твори! А , както знаем, творческото вдъхновение е най-голямото щастие.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
