На чаша кафе
(хумористично)
Някога, когато бях момиче
ходих на гледачка на кафе.
Каза ми: Ще имаш всичко,
цяла върволица от мъже.
Боже, тази как ме лъже!
Не повярвах. Без да мигна,
щом от ъгъла аз свърнах
и съдбата ме застигна.
Как утайката ми черна
пътя на живота проследи?
Беше някога модерно
да се „гледа" - не боли.
Че кафето не се чуди,
тези тайни то ги знае.
Ние ли пък бяхме луди,
то ли беше - не се знае.
Изводът ми тук какъв е,
кой ще каже вместо мен?
Кой каквото ще да прави,
но с късмет да е роден.
01.12.2007 merigold
© Мери Всички права запазени