VesiP (Веселка Пенова)
84 1803
2.11.2009 г., 0:29 ч.

На чаша мартини 

  Поезия
670 0 3

„- Какво ще желаете?” – по навик попита мъжът зад тезгяха.

Очите му тъмни ме огледаха цяла и на гърдите ми спряха.

„- Чаша мартини!” – от мълчание дълго бе дрезтав гласът ми.

Във ъгъла някой се смееше лудо и драскаше с нокти слухът ми.

А свирачът си мислеше, че с китара плача на дъжда ще надвие!

(Остави го, свирачо, може би дъжда тъгата нощна ще измие!)

„- Бармане, още лед и мартини!” – и замалко болката ще мине,

а светът край мен ще онемее, дори за кратко ще застине.

Глътките мартини ще се влеят нежно във кръвта ми

и дано за тази нощ направят цветно-милостив съня ми.

Че наяве и насън ме разпъваха накръст мечтите –

искаха да знаят как със времето загубих им следите

и защо животът ми минава вяло, сякаш между другото,

и оставих да потъне в спомен онова момиче – страстно-лудото,

което вярваше, че животът е прекрасен и е лесно

щом вярваш в чудесата и денят започваш с песен!...

 


 

 

 

© Веселка Пенова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??