Единствено чрез стиховете мога
измисляйки си да съм истинска.
Виждам те, Крадецо на бъдеща
в мислите.
Чуй, нещо важно сега ще ти кажа.

Щом можеш да си тук,
значи те има и си реален,
неизмислен, немечтан.
И истинска е твоята усмивка,
зъбите бели,
пръстите и даже
онази смръщената линийка
на челото в ляво.

Не знам, но ти не ме потискаш.
Никак даже.
Дали защото вече никак не ми пука,
Или от резистентност към хора и чувства,
които се опитват да ни подчинят?

Не знам, но важно е,
че ти си тук, приятелю.
Изтривам бавно
болките ни и сълзите.
Отминалите очаквания махам
(Като стари чатове)
Безархивно и безостатъчно.

Сега сме чисти,
Много чисти и на чисто...
Можем да летим -
по отделно или заедно
Стига да искаш.
Да се влюбим в луната
(или тя в нас) неистово,
Дори самотна падаща звезда
можем да откраднем...

Можем да се борим с май,
с дъждове и с бури
и да грешим
безнаказано като богове,
докато ни пеят химни
(вървиш ли, че можем да сме
преродени Озирис и Изида?)...

А сега, мили мой Крадецо,
ти решаваш
дали си струва,
в мислите ми да оставаш.
*** ***