dansyto (Данаил Таков)
825 3651
24.02.2019 г., 15:44 ч.  

На Чочо и Иван 

  Поезия
5.0 (7)
468 2 6
Кой забравя мъжките момчета,
нищо че съдбата е жестока?
Вечно със души са на хлапета,
за които - Честност - не е стока.
За които доблестта е мяра,
символ на това, че още дишат.
Аз не знам, как някой ще повярва –
имената ви на камък пишат.
Не от камък е човек – така е,
стига сме се правили на силни.
Но душите ви във нас витаят,
чисти като извори немирни. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Предложения
  • Napolitano (Валентин Желязков) BEST OF THE BEST FROM NAPOLITANO
    BEST OF THE BEST FROM NAPOLITANO
  • vega666 (Младен Мисана) След мъдростта
    Кобалтовата лудост ме превзема - лъч черен в светлини нормални. Неизживяното е моята поема. Живяното...
  • Katriona (Кети Рашева) Измерения
    Висок като планински връх е някога животът. По стръмното пълзя без дъх, в дълбокото – се кротвам, а ...
  • nikikomedvenska (Ники Комедвенска) Пътуване до мама
    И когато животът озъбен над мен се намръщи, и ме перне с юмрук, а надеждица никаква няма, аз се връщ...

Още произведения »