НА ЦВЕТНИЦА
Тази сутрин рано стана си Цветана,
в двора до герана агънце я чака.
Да го милва нежно по главица,
да му сипне бистричка водица.
Бързо се облече и косите сплете,
в двора под сайванта агънце проплака.
Грабна си елече и навън завтече,
агънце и дума още отдалече:
"Идвай, идвай, моя бяла Цвети,
днес ще дойдат гости отдалече.
Празник ти е, слънце ще засвети, ...