На добрия ловец
Гора като гора – с капачки лъскаво небе
и с вълци като въздуха потребни,
шубраци, отлежали в нейното мазе,
в дантелите на паяци – прозрения.
В гора – като в гора, почти е здрач,
светулките със счупени фенери щурат,
долавям вавилонски кръговрат,
от стъпки на сърни тук юди се вълнуват.
Момичето е с кошница, а тя е малка
(така ù казваха – да не взема голяма),
момичето съм аз, макар че очевадно ...