Денят е като приказка красив.
Метрото – празно, сякаш портмоне.
По улицата само аз съм жив
и крача смело, мятайки ръце.
Към кръста си съм тръгнал смело аз.
Кралицата не знае, че съм смел.
Няма връзка пряка, между нас
и за това, предложих и дуел.
Да видим бабо, кой ще победи.
На празника, аз ще работя пак.
В покоите си, ти си остани
и замеси имперски козунак.
Не можеш ли? По точки губиш ти.
Дуелът с теб е истински провал.
Аз внасям ти дължимите пари,
но с много труд, от сутрин чак до мрак.
Към кръста си е всеки прикован,
а ти си прикована за кресло.
Не се затрива черен гологан,
ако живее в черно общество.
© Валентин Йорданов Всички права запазени