Hathor (Геновева Симеонова)
461 1681
17.12.2019 г., 11:57 ч.

На двора 

  Поезия
469 3 6

Играла съм на двора ти преди...

Кокичета и нарциси цъфтяха,

лозите свеждаха във смях очи

и гледаха - деца играят.

Копала съм оная гръд,

която хранеше и  мама, татко.

Наесен черната ни пръст

заспиваше до пролет - сладко.

А онзи сняг, затрупал всичко

и стъпките на мили хора

във преспите... И тях обичам.

Играла съм със сняг на двора.

И всяка пролет заиграваха

капчуци с палави врабчета.

Играла съм под тежък взор

на дядо, скрил се под каскета.

 

Боли да вляза в този спомен -

кокичетата подивяха,

лозницата не ми говори,

врабчетата се запиляха

във времето, което мина

като че миг, а са години...

Играл е с нас един живот,

смъртта не ще да ни подмине...

 

Дворове много опустяха,

стрехите призрачно шептят.

Играеха деца на двора,

а онзи смях? Ех, онзи смях...

 

 

 

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Натъжи ме този стих...Върна ме в бащината къща, в щастливото ми детство! Благодаря, Геновева!
  • Благодаря ви за милите думи.
  • Хубаво е! Красив и образен стих!
  • Ех, онзи смях... на двора! Човешки стих, с благодарност.
  • Разбираме го сега и даваме същата тази любов на нашите внуци.
  • Тези спомени ни правят добри и човечни. Когато си отидоха баба и дядо осъзнах, че съм имал щастливо детство, благодарение на тях. И на родителите ми, и на всички хора около мен, които са ме обгрижвали, без да го разбирам.
Предложения
: ??:??