На дядо ми
Дядо с пухкави коси,
като облачета снежно-бели
пак поглеждаш ме с добри очи,
като две зелени пламъчета, заблестели.
Гледаш ме през сивите си очила,
но аз съм палава пчела,
която не иска да те слуша
и кръжа около теб, смея се със звънкия си глас:
"Колко много те обичам аз!!!"
Ето разперваш загрубелите ръце
и аз мигом се превръщам в момиче
и тичам да те гушна мое деденце,
да стопля твоето сърце.
Ти дядо караш ме да уча,
но моля ти се разбери,
колко трудно е да се учи
в тез прекрасни летни дни.
Но дядо вече обещавам
от кино и игри да се лишавам
прилежно уроците да уча
и в живота дядо да сполуча............
юни 1991 г.
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти Дими за топлите думи!!!Но сега мога да обичам само спомена за моя дядо, който за съжаление вече не е между живите!!!Но винаги когато поразровя в сърцето от там блика топлина и истиска обич, към него, защото поне за мен той беше велик човек!!!А стихчето съм го писала на 12-13г (а аз по принцип не си помня дори моите стихотворения), но вчера се навършваше 1 месец от смъртта му и исках по някакъв мой си начин да направя нещо........Благодаря ти още веднъж, че си усетила посланието на стиха (не е че някакво умопомрачително творение, далеч съм от тези мисли)Но ми е скъпо, защото е за скъп човек, за това коментара ти ме радва искренно!!!
-
Обичай го, а мен ти трогна със стиха си, много обичлив и искрен е!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
