Кой казва, че умира Любовта,
сърцата ни когато са ранени?
Че не оставя никаква следа,
когато пулсът спре в нашите вени?
Кой казва, че един болезнен миг
на чувствата вратата ще затръшне
и ще умре обичаният лик,
за да не може вече да възкръсне?
Кой казва, че от мене си далече
щом в мислите си на дъх разстояние.
Прости ми, че без мен заспиваш вечер!
Прости ми, че... всяко мое признание
сърцето ти разкъсва пласт след пласт!
Прости ми, че е толкоз тъжен края!
Прости, че те обичам още аз!
Навярно ще се срещнем пак

.........................................във Рая.

Павлина Соколова

'2013