На дъното
Пак някакъв номер изигра ми съдбата
и всичко дойде ми до гуша...
Със фин маниер ме вкара в играта,
а аз покорно я слушах.
Ръка ми подаде. Хванах се здраво.
И дълго време я стисках.
Но тя явно не беше корава.
И ето ме - пак съм на пистата.
А пистата - тънка и заледена.
Аз пък съм толкова спъната!
Ще се пропука. Стана студено.
Май съм вече на дъното.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени