1.12.2015 г., 7:53 ч.  

На дъното 

  Поезия
326 0 3

На дъното

 

Пак някакъв номер изигра ми съдбата

и всичко дойде ми до гуша...

Със фин маниер ме вкара в играта,

а аз покорно я слушах.

 

Ръка ми подаде. Хванах се здраво.

И дълго време я стисках.

Но тя явно не беше корава.

И ето ме - пак съм на пистата.

 

А пистата - тънка и заледена.

Аз пък съм толкова спъната!

Ще се пропука. Стана студено.

Май съм вече на дъното.

 

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Познато...
  • "Може би е много сложна играта!
    За крайния -
    изтласкан в края на живота,
    останалия
    почти в началото..." /blackjack12/

    Илюзията, че може да излезем от Играта е опасна илюзия. Не сме ние, които си устройваме тази Игра. Само височайшото разпореждане може да реши казуса, но дали в наша полза. По-добре е да не рискуваме да узнаем това.
    Поздравление за хубавото стихотворение, Мари Елен!
Предложения
: ??:??