Нима не можеш да си с мене,
тревогата да снемеш, да откъснеш.
Мълчи изтичащото време
и вместо вкочанените ми пръсти
целуваш моите очи смутено...
Защо не можем да сме вечни,
нима не заслужаваме венци
за тези мисли бързотечни,
за истинските ни души?
Стените да надскочим и... нагоре,
да гледаме орела где лети.
По пътя ни, за спомени отворен, ...