Не тръгвай, дете, по мойта пътека-няма цветя покрай нея.Да можех застлала ти бих мекакопринено нежна постеля.Не пий ти от чашата, пълна с горчилка,макар ароматно-измамна-на дъното има утайка отмитаот хиляди мъртви желания.Знам,че от утре сама ще започнешда претворяваш съдбата си-помни, че любов се гради не от покрива,а от ключа към душата...
© Вяра Всички права запазени