ЖивкоДимитров (Живко Димитров)
25 144
31.05.2017 г., 20:11 ч.

На дъщеря ми 

  Поезия
1945 3 13


Крачим смело във мъглата
в лепкавия, снежен ден
тя бодра е и нещо ми говори,
а аз съм малко уморен.

В голямата ми мъжка длан
своята ръчичка свила,
да стопли пръстчетата малки
тя търси моята закрила.

Уж студено е и вятърът ни щипе,
а отляво нещо ме гори.
То по-силно е от всяка зима
и ще разтопи леда дори.

За нея мога всичко да направя,
готов съм всичко да ѝ дам.
Ще я водя смело през мъглата,
пред вятъра ще се изправя сам.

Ще я пазя да не се подхлъзне,
ще ѝ бъда пътеводна светлина,
ще внимавам да не се изгуби,
ще прокудя всякоя злина.

А когато нощ настъпи
и мраз обгърне цялата земя
и някой трябва да я стопли,
ще се запаля като факла и ще изгоря.

Мъглата бавно се отдръпна,
вятърът внезапно спря,
а ние продължаваме да крачим.
Аз съм нейния баща,
                             а тя
                                   е мойта
                                               дъщеря!

© Живко Димитров Всички права запазени

По случай първи юни-денят на детето. Днес за дъщеря ми, а утре за сина ми.

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??