Ако можех, нямаше да позволя,
парещи сълзи да имаш в очите,
щях да браня с тяло и душа,
невинността и туптежа в гърдите ти.
Ако бе възможно времето да обуздавам,
ярко слънце ще грее в небето,
а вечер луна твоя път ще огрява,
за да живееш в покой и на светло.
Ако можех, дете, ще те скрия
от лошите хора, от болест и злоба
и ще кръжа като майка- орлица,
над твоята чест, мила рожбо!
Ако бе възможно повече да те обичам,
цяла ще туптя като сърце
и всичкото щастие, мое момиче,
ще ти давам до последния си ден! ❤
© Бисерка Тодорова Всички права запазени