lofenasko (ТтТтТтТтТ)
140 77
26.01.2007 г., 5:05 ч.

На един ЛИЦЕМЕР 

  Поезия
680 0 3
Гледаш ме. Лъжеш ме.
За Бога, как не те е срам!?
И на ум изобщо идвали ти,
че не мога повече и ще се предам?
И представяш ли си какво преживявам,
как страда мойто сърце?
И  знаеш ли, че лъжите ти узнавам,
защото в очите всичко се  чете.
Не гледай надолу! Късно е.
Но спокойно - аз няма да те издам.
И на сърцето си няма да кажа...
О, да! То обича те. Знам!
Не искам вече да го наранявам
с болките на твоята съдба.
И за сетен път да го предавам,
не издържала твоята лъжа.
Ще бъда твърда, няма да плача...
Ще бъда (ако мога) и зла.
Живота си в ръцете ти не  ще оставям...
Ти няма да го съхраниш, ще го изхвърлиш. Знам!
А аз не искам да го пропилявам, макар, че пропилян ще е без теб,
вярна на себе си оставам и пак ще страдам занапред.
Отивам си, мили!
Виждаш ли? И пак ти казвам: не се безпокой!
Отивам си, но в съзнанието ми ти все още си мой.
И сърцето ми в това ще вярва, и ще поддържа моята тъга,
а на теб ти пожелавам по-малко лицемерие в любовта!
                                     

© ТтТтТтТтТ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??