valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
10.03.2018 г., 0:22 ч.

На един осми март 

  Поезия
465 2 3

Една жена, бе седнала в дъжда
и просеше пари.
Вместо цветя!
Въздъхваха мъжете от това.
Дочуваха се и псувни:
Мани ги, жени!...
Ругаещите носеха букети
и бързаха дори и с ругатни.
Упадъкът в очите на мъжете,
сълзите им изтри.
Никой не видя ръцете,
сини от студа.
Мъкнеха цветята си, мъжете...
Едно дете се спря.
Подаде и банкнота и и каза:
Ще имаме за хляб!
Кокиче криеше във свойта пазва,
с божествен аромат.
Поднесе и го и прошепна:Мамо,
за празника. От мен!
Това успях да ти откъсна само,
а после... бях глобен,
но,
хляб ще имаме за твоят ден.
а ти ще си с кокиче...
Хайде майчице, тръгни със мен.
Аз много те обичам!....
Никой тази случка не видя.
Кръстосваха се бързащи букети.
Мъжете мислеха за своите цветя.
За мама, мислеше детето...

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Разтърсващо!
  • Като шамар през лицето, в преносен смисъл изграждаш човек погледнат от човека.С няколко реда и думи красиви, забиваш в душите истински мисли за това, колко слепи и егоистични сме понякога за чуждите съдби и за това как с малкият жест на надежда бихме дарили нови сили за борба. Прекрасно!
  • Не сме лоши, но сме забравили колко малко се иска за да нахраниш гладният....не е само хляба, а и надеждата
Предложения
: ??:??