На един редактор
Един юнак ме посъветва
да се пръждосам по света,
че в нашата страна проклета
не ме огрява Светлина…
С ирония му отговорих,
че чакам някакъв катър
очичките ми да отвори,
че съм до тука, по хатър…
Аз в стиховете пророкувах,
че ще пропаднем, без морал…
И в черни краски пророкувам
аз за народа ни заспал.
Че с кризата ни демографска
ще станем тука малцинство…
И разсъждавайки еснафски,
не се гордеем с потекло.
Че като древните тракийци
ний ще изчезнем от света,
че все търпиме кръвопийци
и с тях живеем на ръба…
Че нашата страна красива
ще е за други племена!
С въже ни шиите обвиват...
И съхнат наш'те семена!
За туй, че пиша мрачни песни,
че чувството ми е тъга…
О, искам те да са чудесни,
но нямам стимул за това!
© Христо Славов Всички права запазени