Всеки ден крилете ми режеш
и ми казваш - "Лети"...
Всеки ден чувствам болка и тежест,
но бездушно затварям очи.
Месец вече са влажни очите
и сълзите не мога да спра...
Не!!! Не питай... Умряха мечтите,
удушени от твойта ръка.
Да, повярвах, че нищо не мога,
че съм кукла ненужна и прашна...
Да горя?!? То остана ли огън...
И искрицата малка угасна.