ти се стопи...
косите ми още парят
от златния дъжд...
бродя по твоите стъпки
и търся утеха.
в краката ми -
жълти листа
и мирис на пръст:
търся те
но не намирам пътека...
ти си отиде...
и остана в мен
като златен трофей,
като песен
почти недопята...
стопи се в косите ми,
но недей ме напуска
в съня
в самотата...