НА ЕВТИМ ЕВТИМОВ
Аз съм сигурна, че я получи,
любовта, дето толкова търсеше.
Бе орисана да ти се случи,
щом с крила във куплетите пърхаше.
С обич истинска и без везни,
като слънчево изкупление
от кръвта на ранимите дни
ти твореше живот-стихотворение.
Затова вместо с цвете сега
до съня ти заставам с рими.
А небето постила с дъга ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация