Не се боря за място в живота ти.
Отдавна всички места са заети.
Ще си стоя на гарата.
Ще броя черно- белите пролети,
С ласки назаем взети
И ще остана на старта.
Било е и пак ще бъде-
Очакването се срастна с мен,
Изписа тъга по лицето ми.
Стискам в дланта си въглен,
Останал от твойто сърце...
Колко ли още ще свети?...
Прогаря ми вече ръцете,
но ще търпя докрая на болката-
трошат се зъбитe стиснати...
Има едно поверие,
Че който търпи на огън,
за него все още мислят...
© Вяра Всички права запазени