Отидох неканена
на гости на Спомена
с подарък -една стара Мечта.
Плахо почуках
и тихо пристъпих
на мъртвия праг на далечна вина...
И влязох...
Вратата-стих беше отворена.
Обувките кални събух на страха.
Той спеше усмихнат
под юргана на Волята,
но аз го събудих
и развързах Мига...
© Веселка Стойнева Всички права запазени