На гребена на болката

4.05.2010 г., 23:35 ч.

Поезия » Бели стихове

783 0 1

Една светлинка ме води към дома -
домът, в който отгледах мойте деца,
ме чака тъжен в нощта.
Как ехтеше в утрото чисто
звънливият смях на мойте слънца.
Колко бързо снежната топка
на живота порасна и засия
със светлината на моите
две звезди,
стоплили в цветове
мойта майчина съдба, а сега:
едната до мен, а другата далеч, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

На гребена на болката

Искате да прочетете повече?

Предложения