На хижа Ком
половин час за четене
След няколко разходки из Балкана
увлякох се… и станах алпинист.
Мерак ми бе - с омайна сладурана
да качвам наште сини планини.
И лятото… аз пробвах да намеря
омайница от нашата страна,
с която - Джомолунгма да катеря
и южната стена на Мусала.
Започнах да я търся в дискотеки
и в клубове с прехвалено ниво.
Но мацките там бяха много леки
и не със планинарско потекло.
Аз там преслушах хиляди момета,
но никви алпинистки не открих.
Дори сред нашумялата “Планета”
със точното моме не се сдобих.
Там всичките мадами бяха с опит
единствено в хотелите у нас.
В Пирин, в Осогово и в Родопите
те бяха “практикували” на час.
Усетих… че не търся дето трябва
и взех да ходя в близките гори,
с надежда, че из гъстите дъбрави
ще срещна подходящите жени.
Почти през ден катерех върховете
по билото на Стара планина,
с петметрово въже на раменете
и тежък пикел в лявата ръка.
Така се запознах със алпинистка:
едно прилично витошко моме.
По физкултура златна медалистка,
катерила у нас какво ли не!
Тя търсеше край мурите шишарки
под падналия във гората сняг.
Събрала беше щайга манатарки
и пълнеше буркани с кукуряк.
Реших да й помогна в тези мури:
поканих я да пийне малко ром,
а след това - в леглото с батко Юри
цял час да си почива в хижа Ком.
Момето се загледа във въжето
и в каската на моята глава,
и кимна - утвърдително в небето
на моите примамливи слова.
Нарамих бързо щайгата със гъби,
поставих кукуряка върху тях
и без секунди в приказки да губим
под мурите в натрупания сняг
потеглихме по стръмните пътеки,
по сипеи с огромни канари!
Почивахме - на всеки километър.
Усмихнати си пускахме очи!
Аз ползвах сам въжето по принуда
над пропасти, дерета и реки!
Момето бе - хвърчаща пеперуда,
прелиташе над острите скали.
Добрахме се до хижата към осем.
Луната бе изгряла над върха!
Вечерята ни бе - изцяло постна -
не мязаше на гръцка мусака.
И след като изпихме два-три чая
със цяла кана айтоски коняк,
девойката прошепна, най-накрая,
че иска да опъна с нея крак!
Платих за обща стая със камина
и спалня, укрепена с як обков,
и хукнахме с красивата бамбина
във хижата да правимЕ любов!
За всеки случай взехме и въжето,
и цели две бутилки кислород,
щом с нея се излегнем на шалтето
да го ударим здраво на живот!
Но в стаята - за наша изненада
ни чакаше един отбор мъже!
До пълна дамаджана с “лимонада”
и черно, поочукано кюмбе.
Обърнахме кръгом по коридора.
Не искахме да правим групов секс!
Оставихме мъжете от отбора,
за нас да гълтат чашите на екс!
Излязохме навън. Нощта бе супер!
Луната се подхилкваше над нас.
Една звезда над мурите се спусна!
Прегърнати стояхме близо час…
Каръшка беше първата ми среща:
не правих със девойката любов!
Но след това - с години аз се сещах,
за хижа Ком и звездния покров!
Юри
Йовев
Ноември
2023 г.
© Yuri Yovev Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти, Иржи! Обичам планинското катерене, особено с некое моме! 😀😀😀
-
Момета, бамбини... твоите спомени нямат край, Юри! То и художествена измислица, ама и такава да ти дойде на ум!...Велик си!
-
Ники, опитвам, но не мога да се отърва от историите с момета. 😀
-
Удоволствие си, Юри!
Обичам хумористичната ти поезия! -
Ели, днес не става за разходки в планината, мисля да се кача някъде с някой асансьор. 😀
Благодаря ти! -
Всеки твой стих е приключение и удоволствие! Браво, Юри! 😀😀😀
-
Дани!!! 😀
Всичко бе - преди години,
през ония времена,
С комсомолските бамбини
правех яки чудеса! -
Кофти случка! Ти - карък???
Да попаднеш в обща спалня?😥
В частна хижа следващ път!
Само моля те, не се отчайвай!
Юриии, какъв ти половин час? Взех го на един дъх!😍 -
Тони! 😀😀😀
От Берковица до Ком,
взимам го за час и нещо,
ако маце с як балкон
на върха ме чака спешно! -
Юри яко ме разсмя.
С тоз половин час си върха.
И изкачвай го със кеф,
и мини го на вереф.
-
Пепи! 😀
Няма кой да ни уплаши,
всички върхове са наши,
С Черни връх и Мусала
ще си правим тра-ла-ла! -
С Джони пешеходеца в ръка
ще преборим ний върха!
😂 😅 🤣 -
Пипи, Валя, ще спирам оная робота, ще гледам вече само звездите! 😀
Пепи!😀
Този ден ще бъде слънчев
и за тебе и за мен,
ако седнем с малко Зрънчо
и със “крачещия мен”! -
Така е тя, едно го мислим, друго става
-
С тебе пия съботно кафе,
и се смея от сърце,
па макар и мрачен и студен -
правиш весел слънчев моя ден!
🌞 😍 ☕️
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
