Ние със тебе сме
от днес паралелни.
Допирни точки
повече нямаме.
По пътя си крачи
всеки разделно,
а колко следите
са грешни и неми...
Никога не се пресичат
паралелите, зная,
но вярвам, че някъде
там, надалече
целува Земята Небето
в омая.
Там, дето вълната
на облак се врече...
© Красимир Дяков Всички права запазени
ще стана хоризонт дори за себе си...
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=170521