написаното ме върна години на зад,а премълчаното...Най-щастливият период от живота ми,винаги ще помня...И за да доувековечим този прозорец, който още ми е пред очите :
Молитва
15.04.1992г.
Черна, безпощадна нощ.Дъждът вали.
Уплашена луната нейде се е скрила.
Дъждът вали и слива се с моите сълзи
и срещу мене се надига страшна сила.
Кръвта ми се е сляла с реката,
придавайки и непокорност, дива мощ
и вярата ми разпокъсана лежи в краката
на тази завладяваща студена нощ.
Дърветата молитвено протегнали са клони,
но вятъра е безпощаден- кърши всичко.
Пред черната кралица, като пред икона,
са паднали да молят милост всички.
А някъде един прозорец свети
и моята молитва отправя се на там.
И мислите, и чувствата ми в молитвата са влети
и нищо повече не искам да и дам.
Но до прозореца молитвата ми не успя да стигне,
погълна я в черната си паст нощта.
И тръгнах си със стъпки бавни, тихи....
вървейки право към една лъжа.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Молитва
15.04.1992г.
Черна, безпощадна нощ.Дъждът вали.
Уплашена луната нейде се е скрила.
Дъждът вали и слива се с моите сълзи
и срещу мене се надига страшна сила.
Кръвта ми се е сляла с реката,
придавайки и непокорност, дива мощ
и вярата ми разпокъсана лежи в краката
на тази завладяваща студена нощ.
Дърветата молитвено протегнали са клони,
но вятъра е безпощаден- кърши всичко.
Пред черната кралица, като пред икона,
са паднали да молят милост всички.
А някъде един прозорец свети
и моята молитва отправя се на там.
И мислите, и чувствата ми в молитвата са влети
и нищо повече не искам да и дам.
Но до прозореца молитвата ми не успя да стигне,
погълна я в черната си паст нощта.
И тръгнах си със стъпки бавни, тихи....
вървейки право към една лъжа.
Писала съм го на 15г. за теб, Сис :*