§ § §
На Ивет
Нашта внучка ни сканира...
Вперва поглед в нас и гледа...
Може би във мен намира
стар магьосник, в баба – веда?...
Може би изобщо даже
нищо в никой не намира...
И не може да ни каже:
„Оставете ме намира!”
Откъде ли идваш, мила?
Твоят свят не е ли тука?
Може би си разменила
малко обич срещу скука?...
Ти ли нас избра, или пък
никой нищо не избира?...
...А детето само хлипа:
„Оставете ме намира!”
© Ванилин Гавраилов Всички права запазени