kalandor (Марияна)
3 3
30.07.2006 г., 20:13 ч.

НА ИВО 

  Поезия
710 0 3
 Сияние златно
> лицето залива.
> В очите ти детски
> луната заспива.
>
> Сънува небето
> с милион цветове.
> Със пролетни багри
> рисува коне.
>
 Нагоре,нагоре
 цветя белоснежни
 цъфтят във градини
 на летни надежди.

 И есенни листи
 летят във простора,
 от смях се заливат
 и нямат умора.

 На приказка зимна
 детето се смее
 и в сънища снежни
 мечтите му греят.

 Събуждат се бавно
 очите заспали
 и вятърът пие
 от мигове спрели.

© Марияна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми.Готино е.
  • Емоциите също имат две страни .... Благодаря ти, че ми показваш светлата ...!
  • Много леко се чете и носи настроение.
    Може да ти се стори незначително, Марияна, но последната думичка спрели пасва повече на стиха, ако е спряли или нещо подобно. Поне на мен така ми се стори.
Предложения
: ??:??