19.10.2007 г., 10:31 ч.

На изпроводяк 

  Поезия
1278 0 13
До сега не писах, не исках да започвам,
но времето напредва и не търпи отсрочка.
Думите сами напират във главата,
от близката раздяла е свита и душата.
Ето, че настъпи коварния момент
да се разделиш и не само със мен.
Не искахме да мислим, но ето, тръгваш вече.
Отиваш, заминаваш някъде далече.
При други, чужди хора, във чуждата държава,
но зная, че сърцето тук при нас остава.
Аз съм убедена, макар и разделени,
аз щете подкрепям, а ти ще бъдеш с мене. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Предложения
: ??:??