eddie (Ивайло Яков)
224 2285
11.11.2006 г., 10:39 ч.

НА ИЗТОК 

  Поезия
694 0 9

НА ИЗТОК

 

В скръб и жал солени аз се моля

в порой да мокрят пътеката ми прашна,

че гърчи се сърцето и свести в покоя -

сивотата празна най е страшна.

 

Незрящ от нощите мастилени желая,

нека пусти и беззвездни бъдат те,

че начало идва винаги след края

и утрото по-светло тъй зове.

 

Пресипнал в стоновете свои пак ще викам

утехата при другите - при тях да спре.

С лица различни - тя е многолика,

 за всекиму ще има по лице...

 

И гладен искам хляб трудно да намирам,

така на себе си оставам верен.

И в ден съдбовен пак не спирам -

изгорял от слънцето на изток гледам...

 

                                      

© Ивайло Яков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??