29.04.2007 г., 19:05 ч.

НА ЖЕНА МИ 

  Поезия
2214 0 27
Изминаха дванадесет години
откакто аз поисках ти ръката,
но днес все още имам си причина
за мен да си лъча на светлината.
Да бъдеш полъх, който да ме гали...
Да бъдеш шал за зимите студени...
Да си съгласна с мойте идеали...
Накратко казано - да си до мене!
Комин без пушeк зная, просто няма,
но пушекът ни бързо се разсейва...
Животът е комедия и драма,
а нашият като звездичка грейва. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Предложения
: ??:??