2.04.2010 г., 11:30 ч.

На жена ми 

  Поезия » Любовна
736 0 7

Кажи ми, моя къдрокоса,

ти, единствена жена.

Кажи ми, в косите ти защо са

лъчите лунна светлина?

Аз ли нещо се обърках,

ти ли обичта ми не разбра,

но вътре вече ни човърка

подранила есенна слана.

Кой годините отрича

и времето зад нас ще отрече?

Щом веднъж вече съм обичал,

останалото, вярвай, е менте...

Кажи ми, моя къдрокоса,

ти, единствена жена.

Знам белите коси защо са -

от черното в моята душа...

© Иван Мишев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??