НА ЖИВИТЕ

Тежък и труден е пътят на живите,

всеки носи кръст на различна съдба.

Малко е вярата във душите ни,

много и силна е завистта.

Как да убием змията у себе си?

Оставете я в ръцете на смъртта.

И търсете дълбоко в недрата,

топлината на милата майка Земя.

Как да забравим омраза и зло,

вечните дяволски чеда.

Как да успеем да посадим тази вяра

в чистите детски сърца.

Тежък и труден е пътят на живите.

Но животът не е само съдба.

Нужни са сила и воля, и жажда,

за нова посока на мисълта.

Има я като даденост

онази забравена доброта.

Има я още с първия писък

на родените същества.

Тя е заложена, но я издигнете,

високо над всички злини.

Там още тлее малкото пламъче

за надежда, обич, любов и мечти.

Неумолимо е времето в мрак,

погледнете го смело в очи.

То ще спре неистовия си бяг

и ще поеме с безброй светлини.

Има простор за мисъл и ум,

далеч от дълга самота.

Прегърнете надеждата с разум

и стъпете здраво на тази Земя.

Не изпускайте този миг на просвета.

Той е неповторим.

Има още шанс за света. Нека го спасим.

Истината е една! САМО С ДОБРОТА!!!

Мария К. Добрева

Март, 1998 г.

Бейрут, Ливан