Нощ тъмна, мрачна и потайна.

Аз съм зет в Покрайна*.

Пие ми се, та ми се реве,

но далече е на тъста заветното мазе.

Но роден съм Дражинчанин аз.

Допие ли ми се -

намирам къркане от раз.

Ех, зима е,

то ме зове

- там, затворено зад якото резе.

В буре старо то бълбука

и сякаш ми нашепва и ми гука:

- Аз съм тука, тука...

С трепереща ръка

отварям аз залостена врата.

И навън, сякаш в сън

се промъквам като озъбен таласъм.

По терлички в мрака се прокрадвам,

защото искам

душичката си клета

с още глътка нежна да зарадвам.

Но навън във мрака

страшно изпитание ме чака.

Куче едро

пред мазето неспокойно бди,

прасенце клето кротко си грухти,

на всички патици, кокошки, пуйки

ама въобще не им се спи.

И знам, че всичко туй ме чака

за да загрухти, залае и закряка!

Ох, тогава

с тъжен поглед се досещам за това,

че днес не нахраних

нито куче, нито пуйка, ни свиня...

Мисията ми полунощна

затова пропада,

няма да има за мен

винена награда.

Затова бъдете предвидливи:

- Обичайте животните,

независимо дали са питомни или диви.

През деня им дайте къшей хляб,

за да не ви мъчи по нощите

алкохолен глад!!!

*Покрайна е село до Видин, прочуто с хубавите си жени, доброто си вино и като родно място на Даниел Боримиров.