В лятна вечер играем на "Жоменка".
Много деца тичат.
И отвсякъде се чуват сигнали,
майките ни ни викат по име.
И така намаляваме.
/И се правим, че не забелязваме./
Накрая оставаме трима
и решаваме да се прибираме.
А Петя ни моли:
- Не тръгвайте още,
само аз ще броя цяла вечер!
Но си тръгнахме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация