Дошъл съм пак за жътвата на село.
Пшеницата си аз да прибера.
Пак жар се сипе горе от небето
и лятото ни кожите дере!
Не можеш ти навън да се покажеш,
докато слънцето не се смили.
И никой пред стихията не важи,
като свещичка тя ще те стопи!
Изсипва се безмилостна жарава...
(Разпален огън в синьото небе...)
Гори земята! Вятър не повява!
И жизнените сокове гребе. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация