13.03.2011 г., 21:23 ч.

На кака 

  Поезия
1225 0 3

На кака

 

Когато те повикам и те чувствам

като леден полъх в топла атмосфера.

Аз знам, че съществуваш,

макар и в друго време - там си фея.

Духът ти силен ми помага

винаги, когато имам нужда

и сега отново се прекланям,

без за миг да се замисля,

ти не можеш да ми станеш чужда!

Твоят лик в мене вътре жив е

и там споменът за тебе

ме крепи, когато уплашено те търся...

Ти си моята подкрепа, когато падна духом

и не мога да заспивам нощем,

а аз тихичко ще те попитам колко

от твоите сънища си спомняш още...

Когато ти заспиваше, аз не можах да те събудя,

но знаеш ли, че на сърце ми липсваш

и днес, и утре, аз не ще прокудя

този ледех полъх, който всъщност топли...

© Надя Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??