Поиска Мечо да узнае,
похапвайки от медна пита
снегът навън дали ухае
и сънен майка си попита.
- Мецанчо, щом си любопитен
и сън съвсем не те лови,
излез и виж света различен
и снежна топка направи!
Обу си Мечо чифт ботуши,
наметна своя вълнен шал.
Отхапа две-три жълти круши,
които сам си бе набрал.
Пристъпи плахо, студ усети -
нали по нрав е поспалан?
Загледа белите конфети,
с които дворът бе застлан.
Снежец събра за Мама Мечка,
реши да близне на шега.
Уж само сладолед на клечка,
а гърло го боли сега.
***
Мецанчо пак заспа дълбоко -
в съня му - курабийки с мед.
А Рудолф гледа от високо
и пусна му ги - за късмет!
© Bo Boteva Всички права запазени