Rosica (Росица Иванова)
93 354
28.03.2008 г., 12:53 ч.

На камъните черни... 

  Поезия
796 0 2

Седнала на камък черен,

по-черен от нощта,

тя стои и плаче -

проклина своята съдба...

 

Очите към небето се извръщат,

сълзи потичат... и без глас,

тя моли Бога да й върне

рожбата една в тоз час...

 

"Вземи ми всичко - даже и живота,

но не ме наказвай с това -

не отнемай рожбичката ми едничка,

за мен тя е всичко на света..."

 

Tя плаче, а облаците черни

не спират своята игра -

и сякаш от думите й наранени

и те заплакват тихичко в нощта...

 

И там, сред камъните черни

се чува вик... и после тишина...

И някой тихичко изрича:

"Върви и прегърни малката си рожба!"

 

© Росица Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??