На кой му се говори за култура?
България полека си отива – припаднала след сметките за ток.
В България, достойна и красива, животът ни изпаднал е в амок.
Каквото и да кажем, ще е малко. Порутена е нашата съдба.
Животът се търкаля адски жалко и диша по пътеката едва.
Животът е мизерия креслива, която те очаква на гише.
Животът е усмивка некрасива и пълно с отчаяние лице.
Каквото и да правиш, все е малко и някой ще те съди от зори.
Животът е размахан като палка, но ударът от нея не боли.
България е раят за чалгари, които са „вселенските звезди“!
Отиват си в мизерията – стари, любимите ни майки и бащи!
На кой му се говори за култура? На кой му се говори за творби?
Културата е смазана от пура и тонове откраднати пари!
Каквото и да стане, ще се смея и скъпите си книги ще чета.
Българийо, за тебе ще живея! Надявам се – и моите деца...
България е толкова красива! Вовеки красотата ѝ личи!
България в гърдите ми е жива! Надявам се, и в твоите очи!
© Димитър Драганов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Похвално е, че млад човек пише за България с любов. В момента чета “Историята на Първото Българско царство” от Стивън Рънсиман. И за кой ли път се убеждавам, че ние-българите, сме изключителен народ: смесица от битове и култури, оцеляващи. Най-важното е, че България е може би единствената държава в Европа, и вероятно една от малкото в света, която от създаването си не си е променила името. Това е уникално. 👍
-
Благодаря ви!
-
Стискам ти ръката за тази творба, Митко! Браво!
-
Болезнената Истина...
Браво за позицията!
Поздравления! -
Поздравления за прекрасното стихотворение!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
