България полека си отива – припаднала след сметките за ток.
В България, достойна и красива, животът ни изпаднал е в амок.
Каквото и да кажем, ще е малко. Порутена е нашата съдба.
Животът се търкаля адски жалко и диша по пътеката едва.
Животът е мизерия креслива, която те очаква на гише.
Животът е усмивка некрасива и пълно с отчаяние лице.
Каквото и да правиш, все е малко и някой ще те съди от зори.
Животът е размахан като палка, но ударът от нея не боли.
България е раят за чалгари, които са „вселенските звезди“!
Отиват си в мизерията – стари, любимите ни майки и бащи!
На кой му се говори за култура? На кой му се говори за творби?
Културата е смазана от пура и тонове откраднати пари! ...